Вестник за глупостите, каквито са

За последните години на какво ли не се нагледах. В началото, още преди зората на демокрацията, имаше една реклама “Аз пера, ти переш, всички перем с н’ам къф си прах с Перла 05″. Не помня рекламата на прахта ли беше или на пералнята, ама гротеската беше повече от грандиозна. Мислех си, че никой не е в състояние да надскочи този връх на слабоумието и тъпотията. Да, ама не. Напоследък кой ли не прави какво ли не, само и само да влезе по върха на класациите за простотия. Лични фаворити са ми някакви нашенци, които посредством безобразно некадърно монтирани глави връз една изключително кретенски създадена графика на бебешки тела бичат някаква безумна чалга в превъзнасяне на някакви памперси. Че, на всичкото отгоре, бебетата пеят, моля ви се… Добре, че никой не ме чува как псувам при появата на този връх на кича и безумието.

Изумявам. Тотално, централно и глобално изумявам.

От блоговете и страниците, с които чат-пат си позволявам да убия малко време, оставам с впечатление, че целокупното интернетско воинство е силно против всякакви риалитита, ток-шоута и чалгата по принцип. Ако изпаднем от Мрежата, обаче, става страшно…

Борбата за зрители и гледаемост напоследък се изнесе основно в полето на риалити шоутата. Оставам с впечатлението, обаче, че БТВ и Нова са си стиснали ръцете в името на някакъв комплот, имащ за цел да отчае простите граждани като моя милост. Едните залагат на “средностатистическа извадка на населението”, събрана в една къща, за да докажат, че българинът е ненормално говедо, отвращаващо се и отричащо различните и подозрително и непоносимо към себеподобните си. Другите са прегърнали здраво рефрена: “Глей на кви мизерии е способен един гладен българин, за да оцелее”.

Изключително интересен начин да направиш за резил зрели хора в разцвета на силите си посредством игри с конструктор, търкаляне по полянки, строене на препятствия с подръчни средства с единствената цел впоследствие да ги прескочиш, а после да върнеш подръчните средства откъдето си ги взел. И прочие подобни смислени дейности.

Що е то мобилна комуникация и има ли почва у нас? Честно, вече не знам колко години се изумявам на тоя въпрос и по никакъв начин не мога да си дам смислен отговор. То не бяха обещания за мед и масло преди пускането на всеки нов оператор, то не бяха сваляния на звезди, лампи, крушки и прочие… Въпреки всичките тези неща, българският пазар до ден днешен си остава един от най-скъпите пазари на мобилни услуги в Европа /силно подозирам, че и в света/. Всеки един, който е припарвал малко по на запад от Сърбия, се е сблъсквал с черната реалност, която предлагат гадните капиталисти в Европа. То не са промоции, то не са апарати за без пари, стига да станеш дългосрочен клиент на някоя от компаниите… Да не говорим за грижата за клиента.

Имам намерение да основа организация с идеална цел “Да спасим шофьорите от маршрутките”. Няма такава наглост. Трафикът в София си е достатъчно кошмарен по условие, но въпросните съоръжения отдавна са минали и преминали всякакви граници на морал и колегиално отношение. За спазване на правилник изобщо не иде реч. Имам претенции, че съм що-годе добър шофьор и съм относително спокоен и разсъдителен на пътя. Но, когато около мен /дори съвсем невинно/ се завърти някоя “парашутка”, отвътре ми става едно такова нервно и притеснено.

Покрай противостоенето между bezmonitor.com и ИК “Труд”, поддръжниците на “Труд” често ми задават този въпрос. Защо вдигам шум? Защо не се спазаря с тях тихомълком - така съм щял да постигна повече. И, изобщо, защо ругаем ИК “Труд” толкова? Там работят нормални и чудесни хора, да ида да ги видя, ако не вярвам.

Предполагам, че същият въпрос важи и за всеки, който подкрепи сайта на Виктор. Всеки има право на свои отговори на него. Аз също - ето моите.

Като начало, това за работещите в ИК “Труд” е страшна и тъжна истина. Огромното мнозинство от тях наистина са чудесни, свестни хора.

Защо страшна и тъжна тогава ли?

Репортаж на Боби Величков 

Просто няма начин да не сте чули за него. Точно тоя, дето “Стамболийски се спуска от центъра… пресреща се с Опълченска и………. МОООООООООООЛ!!!!!” Едно много голЕмо и много лъскаво недоразумение, претендиращо да е най-голямото подобно на Балканите.

Успях да устискам на клетвите на жена ми 3 дни, обаче на четвъртия вече нямаше как. Някак си приех факта, че ще трябва да се мине от там. Имах що-годе идея кво ме чака, но се оказа, че съм крайно неподготвен за посещение на подобен тип съоръжения за пазаруване и забавление.

Отне ми около 25 минути да паркирам в иначе триетажния подземен паркинг. Беше пределно ясно, че вътре ми предстои челен сблъсък със знайни и незнайни българи, българки и не съвсем от всички околни села и паланки в радиус от 300 километра.

Топлофикацията иска да съди 40 000 свои длъжници. Ако не си платят дълговете барабар с лихвите, ще им бъде описано и продадено имуществото. С парите от разпродаденото Топлофикацията смята да си покрие загубите, че и да реализира печалба.
Нека съставим уравнение:
Трябва да се заведат 40 000 съдебни дела. Да се напишат 40 000 съдебни решения. Да се посетят 40 000 жилища и да се направят 40 000 описа на имущество.
Колко съдии, машинописки, разсилни и други служебни лица са необходими за операцията и за колко време ще се справят?
Да приемем, че 40 000 души доброволно позволят Топлофикацията да им вземе 40 000 телевизора "София 80", 40 000 хладилника "Мраз", 40 000 перални "Перла 04" 40 000 сервиза за чай, 40 000 персийски килима и 400 000 други боклуци.
Колко студенти-хамали са необходими да пренесат това имущество и колко складови помещения са нужни, за да го поберат? Колко пазачи-пенсионери ще го пазят и колко продавач-консултанти ще го продават?